По технологичен признак строителните материали се класифицират според вида на изходната суровина и начина на тяхното производство. По този признак те се делят на естествени и изкуствени.
Естествените строителни материали и изделия се получават непосредствено от земните недра (скалите) или от растителността. На тези материали се придават определена форма и рационални размери, без да се променят вътрешния строеж и свойствата им (не преминават топлинна, химическа или друга обработка, която променя структурата и свойствата им).
Най-често се използуват дървените и каменни материали и изделия, глина (пречистена или земя с восоко съдържание на глина), тръстика, коноп и други.
Глината е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смляни алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Това я прави подходящ материал, както за директна употреба, така и за производство на печени керамични изделия като тухли, керемиди и друга керамика. Някои глини, поради разтворените в тях соли, притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.
Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са смеси от каолин, пясък, железен оксид и други.
Цветът на глините е много разнообразен. Най-често се срещат кафявите (от оксидите на желязото) или сивите (от примеси на органични вещества). Глините са постоянна съставна част на почвите и често образуват мощни пластове на огромно протежение. Глинестите минерали се състоят от неголеми частички, които имат плочковиден строеж, благодарение на който могат да се допират плътно една до друга. Това обуславя едно от най-важните свойства на глината - нейната водонепропускливост. Тясно свързано с това е и друго нейно свойство - нейната пластичност. Глините имат голяма идеална повърхност. Те са способни да абсорбират в себе си различни катиони, така в тях се натрупват необходимите за растенията полезни вещества като напр. K+. Тези хранителни вещества стават допустими за растението благодарение на изместването на равновесието.
Йоните на някои метали са способни да заменят други йони в кристалната решетка на глината и по този начин се натрупват в нея.
Глината е фино дисперсен материал- размера на нейните частици е под 0,005 mm. Често тя съдържа и пясъчни зърна. Когато съдържанието на пясък е под 5%, глината е мазна; средномазна е при наличие на пясък 5-15%, а постна- при 15-30%.
Глината е полиминерална смес, която забъркана с вода, образува пластично тесто, което лесно се поддава на обработка и има способността да съхранява придадената му форма, а след изпичане да преминава необратимо в каменоподобно състояние.
В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно - 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали. Спичането започва значително преди точката на топене. В резултат на пълното спичане на глинената маса се получава изкуствен камък с голяма якост, така наречения клинкер.
Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит.
При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти.
Глината е хигроскопична и има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след достигането на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за като основен материал в много строителни техники. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност.
Под термина „Глина“, който използваме като термин в развитите теми, лекции, презентации и строителни техники в този сайт, се има предвид почва с високо съдържание на глина. Глинените производни, които се ползват основно са смес между пясък, тиня и глина със съдържание между 10-30% в зависимост от решението.
Изключително приятен материал за работа. Широко разпространен в цялата страна локален материал. Нетоксичен, може да се преизползва многократно. Благоприятен за кожата при директен допир, но трябва да се внимава за открити рани, защото влагата в сместа забавя затварянето им. Невероятно ефективен слънцезащитен крем, подходящ да теренна работа на слънце.
Източници:
http://www.ecofriend.com
http://bg.wikipedia.org/wiki
“Строителни материали”, издателство Техника 1991
http://www.faroutflora.com
Слама (En. Straw), представлява вторичен продукт, остатъчна суровина, получена от изсушените стъбла на житни растения и бобови зърнени култури (ориз, ръж, пшеница, ечемик) след отстраняване на зърното. Сламата може да се използва и като източник на фибри. Същата функция могат да извършват и стъблата на лен, коноп, дори и коприв. За по-лесно складиране, сламата се компресира посредством механизирана балирочвачка в паралелепипедни блокове или цилиндрични ролки.
Най-често срещани са сламени бали с размери близки до: 35/45/90 см.
Така наречените Големи бали (En BigBale) са най-често с размери: 100/120/250 см.
Кръглите бали са с диаметър 180 см.
Друга разлика в сламените бали е степента на компресия. За строителни цели се препоръчва обемна плътност не по-малко от 80-90 kg/m3.
Друг важен елемент на сламените бали е използването на качествено въже за балиране. Срещат се балировачки които връзват балата с едно, две или три въжета (рингове). Препоръчителни и по-удобни за работа са тези изпълнени с две струни.
Така подготвени и пресовани, балите запазват правоъгълната (паралелепипедната) си форма и повишават носимоспособността на стената.
Сламата се използва в повечето строителни техники като добавъчни фибри, нарязани на по-къси парчета отколкото са стръковете в балата. Така получените фирби влизат в състава на смесите използвани от много строителни техники като армиращ елемент, правещ връзката между различните елементи и различните фракции (глина и пясък).
Практики, които използват сламата като фибри са: Кирпич, КОБ, Плет, Пресовани земни блокове (ПЗБ), Лека глина и други производни на тях. Като основен стрителен материал сламата се използва от техниката за Строителството със сламени Бали.
Използват се за строителни цели сламени бали с размери близки до: 35/45/90 см. Също градежи могат да се извърщват и с Големите бали, които са най-често с размери: 100/120/250 см.
Тази техника е предпочитана зарада бързината и сравнително лесната работа със сламата. Изграждането на стената буквално изглежда като нареждане на кубчета от конструктор.
Технологиите при този вид строителство са два типа:
Сламените бали като носеща конструкция или Loadbearing.
Сламените бали като пълнежен изолационен материал между полетата на дървената конструкция. Техника позната като : Post and Beams.
Техника, която използва сламата също като градивен материал, това е изпълнението на покриви от слама.
В основните видове мазилка сламата също се използва като фибри за добиване на структурна стабилност и хомогенност на сместа. Както за вътрешна, така и за външна употреба.
Пясъкът е зърнест материал, получен от естествения процес на разрушаване на скалите (изветряне) или чрез натрошаване на по-едри скални късове (трошен пясък). Цветът на пясъка варира според състава, като най-разпространеният е жълт, но се среща също бял (White Sands, Ню Мексико,САЩ) и черен.
Най-често срещаните пясъци се състоят от силициев диоксид, често под формата на кварц, но към него може да има различни примеси, в зависимост от скалните видове в региона, от който се добива.
Естественият пясък се добива от природни находища, намиращи се обикновено в близост до водни басейни. Той се характеризира с обла форма на частиците, за разлика от трошените пясъци, при които частиците са ъгловати, с неправилна геометрична форма.
Според едрината си пясъкът се дели на ситен, среден и едър.
Пясъкът е основен компонент при производството на бетон, строителни разтвори (мазилки) и стъкло.
Пясъкът, който се ползва за строителни цели и дребните камъни, служи за съединяване на сместта в една хомогенна форма. Глината или спойващата съставка, която се ползва в сместта, полепва върху площта на пясъчното зърно и по този начин прави връзката между отделните зърна и структурира сместта в едно хомогенно състояние. Добавянето на пясък към глинените смеси повишава здравината и намалява напукването й. Прекалено много добавен пясък води до ронене, нехомогенност на структурата и образуване на въздушни джобове, което компрометира стената в топлинен и конструктивен аспект.
Източници:
http://bg.wikipedia.org
http://pmrl.ce.gatech.edu
http://www.npsg.uwaterloo.ca
Дърветата са многогодишни растения с голям ръст на стеблото, които, подобно на храстите и за разлика от тревистите растения, използват дървесината като своя структурна тъкан.
Не съществува строго и общоприето разграничение между дървета и храсти. Обикновено за дървета се приемат дървесни растения с отчетливо апикално доминиране, при което множество вторични клони се поддържат от единично основно стъбло (ствол). Често към тази характеристика се добавя и допълнително условие за височината на зрялото растение, която според различни автори трябва да бъде поне 3 до 6 m, или за диаметъра на стъблото, който трябва да бъде поне 10 cm. В сравнение с повечето други растения, дърветата имат дълъг живот, като някои могат да достигнат възраст от няколко хиляди години и височина до 115 m.
Дърветата са разпространени на почти цялата суша на земята, с изключение на пустините, и представляват важен компонент на природния ландшафт, тъй като възпрепятстват почвената ерозия и създават защитена екосистема в и под своята корона. Големите групи близко разположени дървета образуват специфични ландшафти, наричани гори. Дърветата играят съществена роля за образуването на кислород и намаляването на въглеродния диоксид в атмосферата, както и за намаляване на вариациите в температурата на терена.
Дърветата се използват в ландшафтната архитектура, заради тяхната естетическа привлекателност, и в селското стопанство като овощни култури. Дървесината, добивана от тях, е материал с широко приложение в строителството и в производството на различни продукти, като мебели и хартия, а в много части от света служи и като основен източник на енергия. Дърветата присъстват и в културата и митологията на много народи по света.
Източник:
https://bg.wikipedia.org
Следва публикация.
